Dignum laude virum Musa vetat mori*

"От известно време (и с все по-нарастващо безпокойство) следим една зловеща тенденция. Наблюдаваме как Цивилизацията с хищно вдъхновение унищожава Истинския Мъж, разяжда сърцето и духа му. Методите й са потайни, метросексуални и привидно невинни, но резултатите вече се виждат и от непредубеденото око"

С горния цитат започва Манифестът към Истинския Мъж, прокламиран от една хитроумна и премислена рекламна кампания на известна родна пивоварна. С какво обаче е интересен той за неспециалистите в областта на рекламата и маркетинга? Разбира се, с това, че в няколко изречения е синтезиран цял един светоглед, възгледите за живота, вселената и всичко останало** на едно поколение.

Ето какво четем по-надолу във въпросния документ:

"Всеки ден, докато разлиства модно списание, поръчва коктейл, маже гел или разхожда малко пухкаво животно, нещо в Истинския Мъж безвъзвратно умира. Истинският му характер бавно атрофира, докато Той полива цветята, ползва конец за зъби, глади дънките си или - пази Боже - пазарува в Мола! Цивилизацията ни представя тези неща като Велики Изобретения, като Прогрес на модерните времена, но нека не се лъжем. Климатизираните офиси, вегетарианските ресторанти, мъжката козметика, електрическите одеяла и самобръсначката с 12 ножчета са заплаха за самото ни съществуване"

И така, не мога да скрия удовлетворението си, че Истинският мъж вече има своя кауза. Прочее, каузите действително са онази безценна съставка, която осмисля битието на един човек. И, о, кауза ли бе тя! 

Отминаха безвъзвратно времената на празните лозунги като "България на три морета!", "По пет на нож!", "Един за всички, всички за един!" или - пази Боже - "Пролетарии от всички страни, съединявайте се!". Истинският мъж вече има своите приоритети - "Да!!! Аз ще гледам мача", "Не!!! Аз няма да й дам дистанционното", "Не!!! Аз няма да поливам цветята", "Не!!! Аз няма да разхождам пудела" и безсмъртното "Да!!! Аз ще чета в тоалетната!".

Именно последният отчаян вопъл на угнетения Истински мъж е еманацията на онова възрожденско чувство, онази искрица, която кара душата му да лети и да мечтае за по-светли бъднини. Защото той осъзнава, че познанието е ключът към свободата. Нима учението и книгата не бяха тези светини, що избавиха Родината от петвековно иго? Ето защо Той е решен да чете, дори и в тоалетната, но по-скоро Бог ще го порази още там, на място, нежели Истинският да се осмели да посегне към модното списание от Лукавия. О, не!

Свещеното кълбо, понесло ударите на съдбата, олицетворението на несломимия дух на мъжа, който макар и подритван от Цивилизацията, все още запазва целостта си - то е, за което си струва да се чете в тази интимна обител. Цар Футбол! Неведнъж Зеленият терен е бил единственото убежище, в което Истинският е могъл да бъде себе си.

Оттам произлиза и култът към Плазмата, впрочем, така характерен за модерните възрожденци. Инак кой би могъл да обясни как онеправданият къса от последния си залък, за да плаща вноските по заема за плазмения телевизор? Сериалите, сутрешния блок или пък готварските предавания?! Нивгаш! Именно страстта към футбола, като един остров на мъжествеността сред морето от предатели, е тази, която повелява "Да нямаш други идоли, освен мене!".

Но нека не се откланяме твърде лирично от ядката на изложението, а именно - консерватизмът, като основа на културното течение Save the Man.

Модерно е в днешно време да си консерватор. Та дори и консерватор-реформист (Sic!). "Прогресът не е друго освен поука от живота, добивана постепенно и постепенно превръщана в реформи", писа навремето великанът Михайловски.

"Да!!! Аз ще разказвам казармени истории.", казва Истинският. Каленият в нечовешките условия на задължителната военна повинност е убеден, че историите трябва да се разказват, за да се помнят. Той никога няма да забрави издевателствата на ротния (за които впрочем разказва много рядко), но същевременно припознава в своя мъчител един мъж, поне толкова Истински, колкото и самия той. Истинският тъжи за казармата, тъй като в нея той вижда един от устоите, без които следващите поколения никога не биха могли да бъдат толкова Истински. Донякъде това го прави и горд, бидейки един от последните носители на честта.

Но защо, ще кажат някои, прогресът да е враг на мъжа? Та нима не му даде той Плазмата?

Но разбира се, че е така! Душата на мъжа всъщност е изтъкана от противоречия и именно сблъсъкът между тези противоречия, тези браунови частици, които бушуват в сърцето на Истинския, дава енергията, която го крепи в борбата за Спасение.

Интересна е, разбира се, трактовката за Истинския като изчезващ, или най-малкото застрашен биологичен вид. Бегъл поглед по произволен столичен булевард неизменно би доказал обратната тенденция, но това отново ни води към противоречивата, а защо не и дуалистична природа на Save the Man идеологията.

Истинският се чувства като сам сред свои. Нерядко, попадайки под чехъла, или по-скоро железния ботуш на брачното съжителство, той става все по-мнителен към заобикалящия го свят и по-подозрителен към себеподобните. "Аз вече нямам приятели!", бе възкликнал лирическият герой, покрусен от подлостта на бойните си другари.

И отново, консервативните чувства и емоции са най-близки до сърцето и душата на истинския мъж. Умиращите патриархални ценности са най-тежкото бреме, което личи и от пропития с мъка възглас "Да!!! Аз ще оставям капака на тоалетната вдигнат!". "Не!! Аз няма да прекарам целия ден в шопинг!", казва Истинският, макар да осъзнава неизбежността и трагизма на това, което  ще се случи и съответно утопията на своето желание.

Интересно би било все пак да надникнем и в това, което крепи Истинския, това, което осветява нелекия му житейски път и му дава надежда, че нещата вървят към по-добро. Ето какво се посочва в Манифеста:

"Кой, ако разрешите да попитаме, ще забие пирон в стената, ако се наложи? Кой ще запали огън, ще построи колиба, външна тоалетна или сал, а? Кой ще взриви нещо, ще вкара със задна ножица, ще остъкли терасата, ще спечели момичето, ще пребие Лошите и ще се събуди по обяд във ваната - все неща, които пълнят живота на Истинския мъж"

Тук разбира се символиката е изключително силна, само едно повърхностно и несериозно разглеждане на проблема може да стигне до плоския извод, че ценностите на Истинския мъж са принизени до банални битовизми и нездрава привързаност към телесното окосмяване. 

Градивното в светогледа на Истинския изпъква ярко - пиронът в стената олицетворява силната ръка, около която трябва да се гради съвършеното общество. Огънят представлява бунта в душите, който вече е запален, но предстои да се разгори с още по-голяма жар от бъдните поколения. Колибата е тази, която ще опази Истинския от посегателствата на Цивилизацията, а салът ще го преведе през морето от не дотам мъжки изкушения.

Взривът разбира се е духовен, взрив на емоции и на чувства, подобно на екзалтираната тълпа на футболен стадион. Задната ножица отново подсказва за консервативното у Истинския, за връщането към ценностите от миналото. Момичето естествено присъства, защото изключването му от кръга на доверие на Истинския мъж би довело до асоциации, крайно нелицеприятни и натоварени с недоизказан негативен смисъл, особено в контекста на задната ножица. Но момичето е там само при определени условия, патриархално ненатрапващо се, едва ли не в самия край на изречението.

В пребиването на Лошите е превъплътена идеята за борбата с идеологическия враг, с не-истинския мъж, по-ненавистен и от игото на чехъла. Събуждането във ваната разбира се носи вярата, надеждата - животът на Истинския да е отново пълен.  

Похвален е копнежът на Истинския за еманципация. Формулирането на основните ценностти и принципи в манифеста показва, че той е намерил начин, по който да се идентифицира и най-важното - да се приобщи към кръг със сходни интереси. Неслучайно възходът на това течение съвпада и с избирането на новия министър-председател на страната. Доайенът на Save the Man философията. Месията, който кръщава с огън.

Своеобразният културен кръжок Save the Man спокойно може да бъде разглеждан и като антипод на небезивестната "Червена къща" в столицата. Антикултурата също е форма на култура, изхождайки от философията на модерното битие. С какво джапанките, фланелката на Mаn United и шкембето стоят по-долу от карирания каскет, лулата и очилата с рогови рамки? Особено ако и двете носят духа на консерватизма, па макар и в различни посоки...

*На мъжа, достоен за похвала, Музата няма да позволи да умре (лат.)
** R.I.P, Дъглас

Ето и още малко по темата

- по добре се събуди,че колибата прокапа и ваната прелива!"
Ама и ти забиваш пирони - стоманени!
Цивилизовани, така да се каже!:)))))
Поздравления!

консерваторите са си реформисти по дефиниция. Те не са против промените, а против радикалните промени, чрез революция

Веднага спечели едно почерпаване с любимата ти бира. Ама трябва да е някъде, дето има и плазма, че иначе не е интересно. :)

Консерваторите по дефиниция са призвани да бранят интересите на определена обществена прослойка, която в 90% от случаите е в силно ограничено малцинство спрямо масите. Също така в 90% от случаите интересите й биха били накърнени от един или други реформи, тъй като прогресът в 90% от случаите се движи в посока увеличаване на правата и материалното положение на масите за сметка на тези на "избраните".

В такива случаи най-добрият коз на аристокрацията, елита, върхушката или както искаш го наречи е да отложи реформите, което за пред масите минава като "не сме против промените, а против радикалните промени, чрез революция".

Това в никакъв случай не е реформизъм :)

Изключително интерсно съвпадение (може би) е фактът, че консервативните движения стават особено активни именно в периоди, когато реформите вече са твърде наложителни и трябва да се случат спешно и радикално :)

А това, че в родното политическо пространство откровени народни либерали и популисти се пишат за консерватори, именно защото е модерно, е съвсем друг въпрос. Те затова са и такива ревностни реформатори та дори залитащи към реваншизъм :)