Живели едно време в една спретната къщичка, на края на приветлива горичка Червената шапчица и Червената й майчица. Дълги години двете съжителствали в мир и разбирателство.

Имали си градинка със зеленчуци и нивичка с житце, от които редовно носели на Бабата, която живеела на другия край на горичката, а също давали и на животните в гората, които им помагали в обработката на земята.

Един ден Червената майчица напълнила кошничката на Червената шапчица с плодове, зеленчуци, вкусна пшеничена питка и едно кисело мляко за разкош. Заръчала й да иде при Бабата, да види дали е добре, да я нагости, да раздаде малко храна на горските обитатели и да се прибере. Въобще, каквато била процедурата до момента. Тръгнала Червената шапчица, но не щеш ли я срещнал вълкът.

Вълкът се бил върнал преди няколко дни от съседната горичка, където порядките били други. Тамошната майчица, бабата и 10% от животните тънели в разкош, карали останалите зверчета да се трудят по 12 часа на ден и им раздавали остатъците от пищните си вечери. Останалите горски обитатели нямали нищо против. Те не знаели как стоят нещата в горичката на Червената майчица, защото тяхната господарка им разправяла, как Червената зла мащеха измъчва нейните животинки, шпионира ги, вкарва ги в лагери и на всичкото отгоре иска да унищожи всички останали горички.

Вълкът като видял тая работа, веднага се досетил какво да направи. Решил да осъществи преход в Червената горичка, да се настани на мястото на Червената майчица и да попадне сред онези 10% , които смучат от останалите животни и Бабата. Той знаел обаче, че докато Шапчицата и Майчицата са заедно, са твърде силни и ако разберат намеренията му, ще пострада лошо. По тази причина една от двете трябвало да застане на негова страна.

Срещата му с Червената шапчица не можела да се случи в по-добър момент. В Шапчицата от няколко месеца започвало да се надига недоволство. Тя не можела да разбере, защо трябва да отделя от житцето и зеленчуците за бабата и животните, след като можели с майчицата да си го ядат сами. Е вярно, градинката след време щяла да западне без помощта на горските обитатели, но Шапчицата била сигурна, че ще стигне за нея и Майчицата, а също и за техните внуци. Освен това Другата майчица от съседната горичка казала, че ако Червената майчица евентуално загине, тя с удоволствие ще дава заеми на Шапчицата и нейните поданици.

И така, да се върнем на съдбоносната среща между Вълкът и Червената шапчица.

-Къде отиваш, Червена шапчице? – попитал той.

-Отивам при Баба, да я видя как е и да й занеса вкусни неща за хапване – отвърнала Шапчицата.

-Виж сега, имам предложение, на което не можеш да откажеш – подхванал темата Вълкът – Какво ще кажеш, вместо да да носиш тази кошничка при баба ти, да вземем вкусотиите, да ги раздадем на Бурсука, Лисицата и Голия охлюв, които от този момент нататък ще правят само това, което ние им кажем и ще подстрекават гората. След това ти ще отидеш при Бабата и животните ще им кажеш, че от днес нататък не можеш да й носиш храна, защото Червената Майчица е пред фалит и не иска да отделя от житцето. Те сами ще я свалят от власт.

От този ден нататък ще се редуваме – четири години ти ще управляваш горичката, четири години – аз. Ще взимаме заеми от Другата майчица, които тъпите ни животни ще плащат. Те обаче не бива да разбират, че сме се уговорили. Пред тях аз и ти ще се представяме за политически опоненти. Ще им раздадем по една малка част от градинката, те ще си я обработват, а ние ще взимаме по 20% от продукцията им.

-Това звучи добре – казала Шапчицата – Само че Бабата ще се усети, тя има голямо влияние сред животните. Освен това Ловецът ако разбере какво сме намислили, ще ни изкорми и двамата.

-Слушай сега, погрижил съм се за всичко. Ловецът също е решил да прави Перестройка. И на него му харесва как стоят нещата в Другата горичка. Казал е на Другата майчица, че ако тя си махне оръдията, насочени към неговата къщичка, той ще си изхвърли пушката и повече няма да създава проблеми.

-Добре де, ами Бабата? - продължавала да се съмнява Шапчицата.

-Ще я изиграем хитро. Сега, преди ти да отидеш, аз ще почукам на вратата на къщичката и ще й кажа, че приватизирам 50% от пенсията й. След това ти ще я посетиш и след като й разкажеш за тежкото положение на Червената майчица, ще й кажеш, че ако гласува за теб на Горските избори ще ме накажеш и ще й върнеш 50-те % от пенсията. Аз от своя страна ще кажа на част от животните, че докато те бачкат и ти дават по 20%, ти хрантутиш само бабата и не мислиш за горския бизнес. Така ще създадем противопоставяне в горичката, ти и аз ще имаме твърди електорати, които ще ни избират всеки път. Освен това, за да не мислят много-много за политическата обстановка, ще накараме Щуреца да им измисли някакава пошла, консуматорска музика и всякакви кретенски забавления, които да ги занимават. Така ние ще си правим каквото си искаме.

Червената Шапчица окончателно се съгласила и дори сменила шапчицата си с бледорозова, в знак на промяната. Всичко минало по мед и масло. Вълкът приватизирал не 50, а 90% от пенсията на бабата, заедно с две трети от горския фонд на горичката, а по-голямата част от градинката продал на Другата майчица.

Ловецът въобще не реагирал на случващото се, защото бил прекалено слаб. Той бил изхвърлил любимата си пушка, но Другата майчица не направила същото с нейните оръдия и го държала под контрол.

Червената Майчица била поставена под домашен арест. Понеже била простовата и наивна, новите властимащи не я ликвидирали, за да не предизвикват вълнения в гората. След време тя си умряла от естествена смърт. Част от животните все пак помнели времето й, въпреки усилената пропаганда на Щуреца, и решили да й издигнат паметник, който и до днес може да се види в родното й място. Мнозинството от горските обитатели обаче вече били с промити мозъци и мразели Червената Майчица, без да знаят точно защо. Също голяма част от тях избягали в Другата горичка, защото макар и да била експлоататорска, поне плащала повече от Вълкът и Шапчицата.

Междувременно Вълкът и Шапчицата наели един от братовчедите на Ловеца, който ликвидирал Бурсука, Лисицата и Голия охлюв, понеже знаели твърде много...

Всяка прилика с действителни лица и държави никак не е случайна

Като версия става, но за диверсия е много слабо!

Четивото е предназначено за дечица. Възрастните животни вече са част от Тъмната горичка... За тях надежда няма...

Става и за платформа в тая форма... Мир да е..

Много готина приказка

Хубаво, ама много плахо. Истината, че ни пркараха жетстоко и безвъзвратно "добрите" капиталисти. Ще разберат ли някога нашите троянски коне (т.н. дисиденти) за ролята в съсипията на държавата и мизерията в която тъне 90% от населението.

Идеята е била добра, но идеолозите са я извратили.Сега плачи, сълзи крокодилски лей.

Много добре се е получило.Продължавай да пишеш. :)

Егати червената помия ;-)
Сигурно точно така се раждат психопати, като на децата им се четат такива "приказки" ;-) Навремето нямаше пак едни такива "приказки", дето ги пробутваха за исторически, за разни партизанчета, и следите остават? :Р

по-рано твърдяха, че социализмът бил извратен от хора като сталин, червенков, живков, етс. Сега се оказва, че и капитализмът е извратен. Този път наистина, ама много, много...е, какво да правим? да бягаме там дето е истинският или да идем там, дето строят комунизъм - куба, корея?

Защо ще бягате, другарю 9 ? :) Вие пък, гузен негонен...

Пропуснал си някои детайли, като напр. как една близка горичка била разделена на две - в едната порядките били като в тази на вълка, а в другата - като при червената шапчица. И се наложило да ги разделят със стена за да не бягат животните от втората в първата.

с голямо нетърпение ;-).

Накоме, по-скоро очаквай ретроспекция. За далечното царство-господарство, подлите дворяни и един Котарак в чизми и кафява униформа, всичките до един напердашени хубаво от Червената Майчица и Ловеца:)

Само в приказките човек може да съчини нещата така както му харесват и изнасят... но в реалността нещата са съвсем различни, не се харесват на всички, рядко дори на койтои да е, и не са угодни за хората, които обичат приказки... Но уви, реалността си е реалност! :)

Всъщност, позволих си да добавя илюстрация към вашата приказка в моя блог... надявам се да е точна.
:)

Chistata istina otraziava taia prikazka.Po pravdopodobno i ne mojeshe da bade..Mn shte se intersno prodaljenieto...stroitelnia bum, creditnata ludost.. ikonomicheskata smart na 90% ot jivotnite v gorichkata..Ami, togava..dali niama da grabnat kirki i motikki..i sas zabi i nokti da potarsiat svoiata ikonomicheska nezavisimost..Dali, tova niama da e kria na garcheshata se, hapeshta i draskashta sistema ..za da ozelee.Nadali, shte ozlelee, ako gi niama veche jovotnite-robi.

po vremeto na czar to6o nie jiveehme v feodalizma.po vremeto na prehoda,be6e divia iztok/p1rvona4alnoto natrupvane na kapitala/sega trebva da u4im sicilianski 6toto s toia klimat i s tova 4erveno-mutrensko upravlenie nikakva razlika ne vijdam ot sicilia.hvani don stani6one,don goce,don dogani ta udari al kapone,vse taia.

Къде забравяш и най - големия радетел и закрилник на мафията ни, неуспелия комунист дон Костовоне:) Той има гоооолям принос към развитието й, не е хубаво така да го пренебрегваш:)