Десебарските словоблудства из публичното пространство неизменно включват в себе си няколко тези, изразяващи и оправдаващи в общи линии целия мироглед на т. нар. българска, с извинение, „десница“.
Всъщност въпросните постулати могат да се сведат до два:
Теза 1: Комунистите (под това се разбират всички, които не са седерасти или десебари) мразят Иван Костов и се оправдават единствено и само с него, докато същият е преднамерено очернен от медиите защото те някак си не го харесват.
Теза 2: Иван Костов е най-успешният български политик и основна движеща сила на икономическия растеж у нас.
Така или иначе необходимо е да се внесе малко яснота защо голяма част от българското общество недолюбва командира от „Работническо дело“ и защо той все още е широко дискутиран, вече седем години откакто се превърна в маргинален политически деец.
Всъщност костовото управление очерта значим вододел в българския „преход“, а защо не и в българската история като цяло, макар и да е рано за подобна оценка. От служебния кабинет на Софиянски и последвалото сформирано правителство на ОДС политическата сцена у нас се промени, или по-скоро изроди, в структурно отношение. Това управление постави началото на пълното срастване, тоталното единение между мафия и държава (Съединението прави силата). Кабинетът на Костов тържествено превърна политиците в „класа“, в „елит“, каквото и да означава това. Той демонстрира нагледно процеса на „откъсването“ на гущеровата опашка („Държавна сигурност създаде силовите групировки, ние се борим с тях, ама те са много силни и не можем нищо да направим“). Къде по-лесно е от това да обясняваш защо партийната ти каса се финансира изцяло от трафик на хора и наркотици.
Правителствата от 1990 - 1996 допуснаха много грешки, натвориха тотални поразии дори, но в голямата си част те бяха реализирани от глупост или от келешлък. Кабинетите на Димитър Попов, Филип Димитров, Любен Беров, Ренета Инджова, Жан Виденов бяха съставени като цяло от смели хора, без да правя никаква разлика в партийната им принадлежност. Всички правителства след тях бяха сформирани с търговска цел, отново без да разграничавам партийни цветове, коалиции, двойни, тройни и т.н.
Всъщност след 1989 няма формация, която лично за мен да въплщава понятието за „партия“. По-скоро се наблюдават няколко обединения с голямо текучество на кадрите и без ясни идеологически фундаменти. Това не са партии в пълния смисъл на думата, но де юре се водят за такива, което налага и използването на термина.
Така или иначе всеки нормален човек е по-склонен да „прости“ тъпотиите сторени от глупост или некомпетентност, стига от тях да са извлечени поуки и да не бъдат повтаряни. Съвсем друго е когато дадена управляваща върхушка стартира безнаказан грабеж да обществено имущество, без за това да може да се държи някаква отговорност, без да има чисто морално притеснение от случващото се. Когато очевадно определени личности присвояват държавни средства, парадират с тях и заявяват, че всъщност няма нищо нередно и всичко е в рамките на закона, когато висши магистрати показно облагодетелстват престъпници, милост не може да има.
Ето затова, другари десебари, мнозинството от мислещите хора никога няма да простят на Командира. И няма да е защото „просто не го харесват“ или са комунисти, а защото той постави началото на разпада на политическата система у нас. Той създаде „политическата класа“, разделението между „управляващите“ с техните обръчи и „обикновените хора“. Не случайно стредностатистическият гражданин с готовност пуска бюлетината за поредния измислен супермен бил той цар, фюрер, генерал и всякаква друга сволоч, стига да е уж извън познатата корумпирана псевдопартийна дружинка.
Борбата вече не се води на ниво „леви“ срещу „десни“, не е дори в плоскостта „бизнесът срещу наемниците“. Тя е на съвсем друг етап – политическата върхушка и мафията срещу всички останали. Малко са държавите по света, където държавните органи са дотолкова дискредитирани.
Колкото до смехотворното твърдение, че на костовото управление се дължи скромното повишение на средния жизнен стандарт у нас, коментарите в голяма степен са излишни. Все пак съществуват неоспорими факти. Отношенията между страните от Източна Европа и западните икономики претъпряха коренни промени от средата на 90-те насам. Постепенното нормализиране търговските взаимоотношения между Изтока и Запада след края на студената война логично доведе до по-стабилна икономическа среда и повишение на жизнените стандарти. И това категорично не е факт само в новите членки на ЕС, а и в Сърбия, Черна Гора, Хърватска, Македония.
Западните „демокрации“, които със зъби и нокти се бореха за унищожението на социалистическия блок, вече постигнали целта си, изцяло промениха тона на общуване спрямо доскорошните представители на „Империята на злото“, за което едва ли можем да благодарим на другаря Костов. Напротив, въпреки мащабното „присвояване“ от страна на обръчите, икономическият растеж се пренесе, макар и в по-малка степен, върху по-широки обществени слоеве. Това донякъде помага на олигархията да се разминава безнаказано.
19.03.2008 15:10
Конспирация, която Вие, другарю Анонимен, така блестящо разкрихте. Разкайвам се и моля за прошка...
P.S. Абе толкова ли няма места на четвърти километър?! Вече май ги пускате пациентите чрез жребий...
20.03.2008 06:12
Хайде да направим един експеримент. Аз само ще сменя подлозите в твоите писания, пък да видим кое от двете писания ще пасне повече на истината:
Всички правителства след Костовото бяха сформирани с търговска цел,...без да се разграничават партийните цветове, които декларираха участващите в коалициите преди тяхното създаване.
Всъщност след 1989 единствено правителството на ОДС начело с Иван Костов направи някакви що годе добри реформи, благодарение на които страната стъпи на по-здрави икономически основи. Правителството на ОДС допусна много грешки, но в голямата си част те бяха реализирани от глупост или от келешлък.
Така или иначе всеки нормален човек е по-склонен да „прости“ тъпотиите сторени от глупост или некомпетентност, стига от тях да са извлечени поуки и да не бъдат повтаряни.
Съвсем друго е когато дадена управляваща върхушка стартира безнаказан грабеж да обществено имущество, без за това да може да се държи някаква отговорност, без да има чисто морално притеснение от случващото се. Когато очевадно определени личности присвояват държавни средства или помощи от ЕС, предназначени за качественото развитие на
страната, парадират с тях и заявяват, че всъщност няма нищо нередно и всичко е в рамките на закона, когато висши държавни служители показно облагодетелстват престъпници, милост не може да има. Всичко това, още в началото на прехода, доста добре се отличаваше в действията на червената по рождение прокуратура. Събитията от последните няколко месеца обаче, превърнаха оправданията на тройната коалиция и прикриващата я прокуратура в гротеска.
Ето затова, другарю rationalnumber, мнозинството от мислещите хора никога няма да простят на тойната коалиция и най-вече на БСП. И няма да е защото „просто не ги харесват“, а защото те още веднага след 1997-ма година поставиха началото на разпада на политическата система у нас. Те поставиха началото на разделението между „управляващите“ с техните обръчи и „обикновените хора“. Не случайно стредностатистическият гражданин с готовност пуска бюлетината за поредния измислен супермен бил той цар, фюрер, генерал и всякаква друга сволоч, стига да е уж извън познатата корумпирана псевдопартийна дружинка.
Борбата вече не се води на ниво „леви“ срещу „десни“, не е дори в плоскостта „бизнесът срещу наемниците“. Тя е на съвсем друг етап – политическата върхушка и мафията срещу всички останали. Малко са държавите по света, където държавните органи са дотолкова дискредитирани.
Колкото до смехотворното твърдение, че костовото управление е виновно за положението в страната ни сега...все пак съществуват неоспорими факти.
Постепенното нормализиране търговските взаимоотношения между Изтока и Запада след края на студената война логично доведе до по-стабилна икономическа среда и повишение на жизнените стандарти в страните, които без задръжки скъсаха с номенклатурата на комунистическите партии от времето на тоталитаризма.
И хайде стига сте се обобщавали с целия български народ. Стига с дообясненията в скоби. Всеки мислещ българин знае много добре кого се има предвид когато се говори за комунистите. Хайде да не изброяваме отново фамилни имена, които още от 1945-та та до сега не са слизали от управителните органи и прокуратурата на България.
И както казахте, когато човек словоблудства е хубаво да се обоснове. Айде сега и аз да ви извадя думичките от контекста:
Като например: "Какво би направил кабинетът (с извинение) на Костов ако се беше покачил на трона през 1991 г. например?". Въпросът май е риторичен :)
Истината е, че приблизително до 1996-7 г. външните фактори, които оказваха влияние върху Източна Европа, бяха определящи за политиката на това или онова правителство. Не че сега е по-различно. Ето че всички правителства след Костов водят поразително идентична политика. Нещо повече, най-"десните" ходове бяха предприети от тройната коалиция, в която уж най-влиятелната партия е лява :)
20.03.2008 21:56
21.03.2008 17:09
Нормално е да си анонимен.Жалко ще е ако имаш име което да е лице за глупостите които тръскаш.не знам дали се сещате, но едно време и на анонимните доноси се обръщаше внимание.Май от там ви е закалката.
22.03.2008 10:03
29.10.2008 21:15