Интересните времена, в които живеем от началото на тази седмица, ме провокираха да надзърна с едното око в помийната яма, наречена обществено мнение. Типично за тукашните географски ширини, както и за малко по-западните, тутакси се надигнаха милиони гласчета против руснаците, за това, че, видиш ли, са ни оставили на студено.

Същевременно всеки средностатистически дебил би трябвало да осъзнава, че „спирането“ на кранчето е продиктувано приоритетно от болните украински прозападни амбиции. Тоест, от морална гледна точка, други виновни, освен Украйна, аз не виждам. От търговска гледна точка обаче, договорът на България за доставки е сключен с Газпром (т.е. Русия) и ако ще търсим някакви права, би следвало да е оттам.

След като от 1 януари няма подписан договор между Украйна и Русия за пренос на газ, няма причина да искаме от Украйна да го прави. Съвсем отделен е въпросът, че по този начин украинските политици закопават държавата си. Това си е съвършено техен проблем.

Проблемът на българските (а и на руските) властимащи е, че не са помислили за алтернативи овреме. Болните псевдонатовски украински амбиции рано или къно щяха да доведат до това положение, можеше да бъде предвидено отдавна.

Никой не може да обвинява обаче Русия, че изнудва някого или че извива ръце. Просто те имат ресурси и ги продават на тези, които нямат (ЕС). На който не му изнася, може да си купува газ от другаде, ако иска. В настоящия случай засегнатите могат с пълно право да поизкат обезщетения от Газпром за неизпълнените доставки, но нищо повече. Смешно е да се говори за някакъв „грандиозен конспиративен план“ на Русия, с който тя иска да накаже Украйна за прозападните й амбиции.

Напротив, ситуацията е точно обратната - болните амбиции на някои хора в Украйна ще доведат страната до нелицеприятно положение, като същевременно накърняват интересите както на продавача (Русия), така и на купувача (ЕС).

Да знаеш кой е доставчикът на почти всичките ти горива и суровини, а същевременно да се буташ в съюз с някакъв съвсем страничен елемент е чиста проба недалновидност и дебилитет. Практиката на Източна Европа обаче показва, че този парадокс е характерен за не една или две държави. Защо обаче въпросният доставчик да е виновен за нещо? Всеки си избира приятелите в крайна сметка. Ние нашите ги избрахме преди няколко години. Сега ще си носим последствията.